Тръгваш по пътеката за крепостта и вече чувстваш с душата си как планината те прегръща. Поглеждаш нагоре и цялата ти същност се изпълва със смирение пред величието на природата.
Зелените багри пълнят очите, душата, сърцето. Тревите галят нозете ти и сякаш земята изсмуква всички тревоги. Слънчевите лъчи милват лицето ти и всичко, което чувстваш в този момент е любов – към природата, към себе си, към живота. В горската пътека те посрещат огромни дървета, чакащи от векове точно ти да минеш от там, а здравецът те дебне сред тях, сякаш да ти подари най-ценното за човека – повече здраве.
След още няколко крачки стигаш поляните и те сякаш те пренасят в безкрая на големия свят. Продължаваш по пътя, а вятърът леко хваща ръката ти, да те заведе там – при дивите цветя, да ти покаже играта си с тях, да разнесе аромата им.., да те накара да искаш да си близо, да почувстваш онази тяхна недокосната красота… Когато им се насладиш, отново продължаваш и след малко чуваш вода. Оглеждаш се и виждаш чешма, от която струи бистра студена вода.
Нали се сещаш за онзи герой от Йовковия разказ, който цял живот мечтаел да направи себап? Е, в Родопите има много такива герои – майсторят чешми и влагат в тях не само труда, но и цялата си любов към хората и света. И след целия път си вече горе – на скалата. Чувстваш се по-близо до орлите, до облаците, та дори до божествата.
Маршрутът започва от китното родопско село Могилица известно с Агушевите конаци и най-голямата дървена лъжица и бъклица в България! Информационна и указателна табела на центъра до Голямата лъжица дават старт на туристическия маршрут. Започва с изкачване на север от селото като след около километър се достига до махала Елинден от където вече се разкриват красиви гледки към Могилица и Арденския рид.
