Агушевите конаци
Историите, разказвани през поколенията, говорят за трима майстори българи, които построили този шедьовър за богатия Салих Агуш Ага и тримата му синове. Агуш ага бил заможен – разполагал е с между 12 и 15 хиляди овце, строял мандри по Беломорието. Конаците съчетават местните строителни традиции с идеите, които придобиват по време на пътуванията си из Беломорието и на изток – например жилището разполага с вътрешни бани и тоалетни.
Те се състоят от три последователно свързани двора с жилищни и стопански сгради и са изолирани един от друг с вътрешни зидове. Несъмнено най-забележителна е кулата, разположена в югоизточната част на комплекса, която наподобява морски фар. Отвън тя е украсена със стенописи, а вътре е изпълнено от чам, орех и череша. Според легендата господарят я издигнал да облекчи мъката по морето на един от синовете си, капитан на кораб, който бил принуден да се прибере у дома, заради болест.
Любопитна подробност е, че в Агушевите конаци е била една от най-големите частни библиотеки на Балканите в края на ХІХ и началото на ХХ век. За неин основател се смята хаджи Салих Сами ефенди – внук на Агуш ага. Библиотеката съдържа около 400 тома книги, включително 94 ръкописа, както и документи на арабски и турски език и оцелява въпреки превратностите на съдбата. Понастоящем основната част от нея се съхранява в Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив.
Конакът се намира в непосредствена близост до центъра на село Могилица, до там може да стигнете с кола или автобус.
